infopass-logo
Demo

Обиди по братски

С годините идва и отговорността

Обиди по братски
cherylholt, Pixabay.com

Помните ли времето, в което играехте безгрижно вкъщи с малкото си братче или сестричка и чакахте спокойно родителите ви да се приберат? За съжаление детските години си отиват много бързо, а на тяхно място идва отговорността.

Близнаците Жоро и Драго отиват (може би) за последен път на море с цялото си семейство. Двамата възмъжали младежи се подготвят за кандидатстудентски изпити и използват малкото останало свободно време в топлите юнски дни, за да прекарат време с майка си, баща си и малката си сестричка Деси на Българското черноморие.

Разликата между Деси и братята й е 8 години – достатъчно, за да може малкото момиче да научава от тях какви ли не интересни факти за заобикалящия я свят. Подкрепени с щипка вулгарност и малко повече младежки цинизъм.

Това много често обърква малката Деси, която вижда поне 4 различни модела на поведение всеки ден – този на спокойните и уравновесени родители, на палавите й съученици, на прекрасната й учителка и на големите й братя.

На третия ден от почивката, по време на сутрешната закуска Драго смело заявява, дъвчейки филията си с луканка, че иска да пуснат семейната кола на „еврейска автомивка".

Само ден преди това бащата на Деси и е разказал за Холокоста и атентата на Летище Бургас преди две години. Момичето поглежда уплашено и пита брат си какво означава това.

Как какво – отговаря уверено Драго – сапунисване на колата докато вали дъжд, за да не се харчат излишно пари за вода.

Но това не е хич смешно. Тате не ти ли е разказвал за Холокоста? – пита смутено Деси.

Какво ти пука – нали не си еврейка, отвръща брат й.

Изразяване на мнение, споделяне...

Взаимоотношенията между братя и сестри включват отдавна установени навици, споделени преживявания и очаквания. С момента на физическото и психическото ни израстване обаче отговорността ни към по-малките членове на семейството ни се променя изключително много.

Не трябва да забравяме, че малките ни братя и сестри много често искат да бъдат като нас. За тях детството е нещо временно, а силата, с която разполагат по-големите членове на семейството е изключително примамлива.

Децата още не са се отърсили от нуждата да копират поведението на по-големите и затова трябва да внимаваме какви модели на поведение прилагаме.

Почитай миналото и промени настоящето

Това, че сме пораснали, не означава, че трябва да забравим безгрижните си години. Напротив. В такава ситуация е добре да си спомним на какво са ни учили родителите ни като малки и как биха се отнесли те към подобен въпрос.

Това ще ни помогне да осъзнаем какво да правим оттук нататък. Родителите ни вече не са с нас във всеки един момент и е добре да започваме да носим отговорност за собственото ни поведение и постъпки.

Раздел: В семейството

0.0/5 рейтинг (0 гласове)

Остави коментар

Вие коментирате като гост. Допълнителен логин отдолу.

chat icon