infopass-logo
Demo

Тийм Хойт: да подариш криле на детето си

Невероятната история на един баща, който помага на своя парализиран син да почувства радостта от движението

Тийм Хойт: да подариш криле на детето си

Някой попитал Рич какво ще бъде първото нещо, което би направил, ако стане чудо и той не е вече парализиран. „Много съм мислил за това – казал Рик чрез компютъра си. – Първо мислех, че сигурно ще изляза навън, за да тичам или да играя бейзбол. Но всъщност това, което искам най-много, е да стана от инвалидната количка, да сложа баща си в нея и поне веднъж в живота си да мога аз него да побутам."

През 1962 г. Ричард Хойт - Младши се появява на бял свят задушавайки се, с омотана пъпна връв около вратлето, която спира притока на кръв към мозъка му. Резултатът е церебрална парализа, която приковава детето към инвалидната количка за цял живот - без да може да се движи, да говори и да контролира тялото си. Изключителната история, която предстои да ви разкажем, започва с отказа на Дик, бащата на Ричард, да приеме, че синът му ще изживее живота си на този свят във физически и душевни страдания.

Дик посвещава буквално всичките си сили и време да направи живота на детето си по-светъл и лек. Още от първите месеци започва да му чете, по-късно го учи на абзуката, без да е сигурен какъв ще бъде крайният резултат. Когато малкият Рич навършва 10, благодарение на екип от инженери от университета Тъфт се сдобива с компютър-комуникатор, на който може да изписва думи, като натиска бутон с тила си. Тогава се случва първото чудо - момчето показва, че не просто е наясно със света около него, но и притежава завиден речник и пъргав интелект.

Дик Хойт не спира дотук - решава, че трябва да има начин детето му да усети радостта от движението. Първо започва да носи сина си на гръб на разходки сред природата и на планински преходи и скоро двамата изкачват един от върховете в Колорадо.

Вече петнадесетгодишен, Рич моли баща си да участват в 8-километров крос с благотворителна цел. Дик Хойт се съгласява да бута инвалидната количка и финишират на предпоследно място. Надбягването събужда съвършено ново чувство в душата на обездвиженото момче, за което живее бащата през тези петнадесет години - същата вечер Рич изписва на монитора си: „Татко, когато се състезавам, не се чувствам осакатен!" 

Думите на момчето окриляват Дик да започне да се надпреварва с времето и физическите закони в името на една-едничка цел: да отгледа у сина си това безподобно усещане за независимост и пълноценност. Дик започва да бяга по 5 часа на ден пет пъти в седмицата, бутайки Ричард пред себе си в специална инвалидна количка. През 1981 г. двамата се записват под името „Тийм Хойт" в Бостънския маратон и побеждават 75% от участниците. Постепенно Дик влиза в невероятна форма и бяга почти непрекъснато. В момента зад гърба си има цели 72 маратона, като най-добрият му резултат е феноменален – 2:40,47 часа, 36 минути и половина под световния рекорд!

След 4-годишно участие в маратони Тийм Хойт поема предизвикателството на триатлона „Айрън Мен", който включва 3,8 км плуване, 180 км колоездене и  42,2 км класически маратон. Много малко са хората - дори измежду професионалните спортисти - които са в състояние да издържат подобно натоварване, камо ли да финишират сред първите. 

Хойт преплува първия етап от триатлона с въже на кръста си, за което е вързана доста тежка лодка с Ричард в нея. За втория етап Дик кара колело със специална седалка за Ричард, прикрепена в предната част. Изумителна е не просто невероятната издържливост на бащата, но и фактът, че Тийм Хойт изпреварва на финала 2/3 от съперниците. За изминалите вече 37 години невероятният тийм има зад гърба си общо 1108 състезания, от които 255 триатлона и 32 маратона на Бостън. А през 1992 г.  двамата Хойт преминават с велосипед през Съединените щати, покривайки 5000 км за 45 дни.

Успехите на Хойт се отразяват неотлъчно от такива медийни спортни гиганти като ESPN, ABC, Sports Illustrated и HBО, а на пазара вече има книга и DVD филм, посветени на техния труден път - но и на техния възхитителен пример... Дик категорично отказва всички предложения да се състезава сам без сина си въпреки апетитите на спортните организации и изчисленията на бързината му без допълнителна тежест. Защото цялата сила за преодоляване на физическите ограничения Дик черпи от любовта към сина си - за да върне обратно на Ричард, чрез движението и състезанията, същата тази сила многократно.

По време на интервю в предаването „Риъл Спортс" при въпроса на една от водещите журналистки на САЩ, Мери Карило - откъде Дик черпи толкова сила - той се срива изведнъж и избухва в сълзи, осъзнавайки какво е направил и какво му е коствало. Въпреки изключителния си професионализъм самата Мери не успява да сдържи сълзите си и не е в състояние да зададе следващ въпрос...

Вече големият Ричард е завършил не само гимназия, но и Бостънския университет и има платена работа в лаборатория. Въпреки че е обездвижен, е видял всяко кътче на Америка и е дал надежда чрез примера си на милиони хора с физически нарушения по света. А силата на бащината любов, която дава криле и преодолява обичайната логика и физическите закони, е увековечена в бронзова статуя на тийма Хойт в близост до Бостънския маратон.

 

 

Източници:

Боже, колко сила има по тоя свят, блогът на Иво Иванов, ноември 2006 г.: http://ivo.ucoz.com/index/0-11 

Team Hoyt, Wikipedia, 2014: http://en.wikipedia.org/wiki/Team_Hoyt 

What My Father Means to Me, by Richard E. Hoyt Jr., June 10, 2007: http://onemansblog.com/2007/06/10/what-my-father-means-to-me-by-richard-e-hoyt-jr/ 

 

Раздел: Научете повече

5.0/5 рейтинг (1 гласове)

Остави коментар

Вие коментирате като гост. Допълнителен логин отдолу.

chat icon