infopass-logo
Demo

Речта на омразата и законът

Международни, европейски и български норми, отнасящи се до проявленията на омраза

Речта на омразата и законът
flickr.com

Опознайте кои правни документи са важни за защита на вашите права

Важно е преди всичко да се подчертае, че не съществува универсално и авторитетно определение за речта на омразата. Въпреки че в Препоръка на Съвета на Европа от 1997 г. се казва, че „речта на омразата" трябва да се разбира като обхващаща всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза въз основа на нетърпимост, включително: нетърпимост, изразявана чрез агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинства, мигранти и хора от имигрантски произход", препоръката сама по себе си не е обвързващ документ, задължаващ страните да следват насоките му, а е по-скоро указание за страните да създадат законодателство по отношение забраняване на речта на омразата.

Препоръки за регулативни норми против речта на омразата могат да бъдат намерени и в други международни документи като Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и Международния пакт за граждански и политически права. Въпреки че тези документи не са предназначени специално за борба срещу речта на омразата, установените в тях права и забрани за дискриминация на индивиди или групи от индивиди мълчаливо допринасят за тази борба. Недостатъкът на тези норми обаче – макар да са част от обвързващи международни инструменти – е, че международните норми са трудни за прилагане. Мерките в международната общност обикновено са равнозначни на т. нар. политика на обвиняване и порицаване (разрушаваща почтителния образ на една страна в международната общност).

Друг приложим инструмент от международното право на Съвета на Европа е Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство (известна също като Конвенция от Будапеща, 2001 г.), която на практика е единственият обвързващ международен документ по този въпрос. Тя служи като ръководство за всяка държава, разработваща всеобхватно национално законодателство срещу киберпрестъпленията, както и като рамка за международно сътрудничество между държавите-участнички в този договор.

Допълнителният протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, свързан с криминализацията на деяния от расистско или ксенофобско естество, извършени посредством компютърни системи (2003 г.), е незадължителен протокол, който се подписва от страните-участнички в тази конвенция. Той определя „расисткия и ксенофобския материал" като „писмен материал, всяко изображение или представяне на идеи и теории, чието пропагандиране насърчава или подбужда омраза, дискриминация или насилие срещу индивид или група от индивиди въз основа на раса, цвят, потекло, национален или етнически произход, както и религия, ако се използва за оправдание на някои от тези фактори". Протоколът изисква страните-членки да предприемат определени действия, които да забранят или криминализират актовете на расизъм и ксенофобия. Комитетът по престъпления в кибернетичното пространство събира представителите на участващите държави за консултация по изпълнение на Конвенцията и поддържане на мерките за изпълнение по страни.

Въпреки че е подписала всички гореспоменати международни и европейски актове, България, наред с Чешката република, Германия, Италия и Латвия няма всеобхватни постановления за престъпленията, породени от омраза. Както знаем, речта на омразата е най-леката форма на престъпленията от омраза, като обикновено подбужда към по-жестоки форми на престъпления от омраза, последвани от насилие. Затова регулацията на престъпленията от омраза, както и привличането под отговорност на извършилите подобни престъпления, са част от решаващите действия за борба срещу речта на омразата.

На своя Универсален периодичен преглед през 2010 г. Съветът по правата на човека към ООН подчерта, че расистката и ксенофобската реч на омразата представляват сериозен проблем на защитата на човешките права в България. Нещо повече, в началото на второто десетилетие на XXI измежду всички членки на Съвета на Европа век България е страната с най-голям брой неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека.

Членове 162, 163 и 164 на настоящия български Наказателен кодекс установяват криминална отговорност за извършителите на престъпления срещу националното и расовото равенство и престъпления против религиозните вероизповедания, като речта на омразата е едно от тях. Тези членове определят санкции до три години лишаване от свобода или пробация. Въпреки това е доста очевидно, че препоръките от Препоръка R 97 (20) на Комитета на министрите на Съвета на Европа за определение на речта на омразата не са изпълнени в тези членове. Изключително важен предмет на спор е фактът, че в българските закони няма изрична забрана, която търси наказателна отговорност за дискриминация въз основа на сексуалната ориентация.

Предвид особеностите на българското законодателство (по-точно – липсата му), членовете на обществото трябва да се запознаят по-добре със съществуващите норми на Наказателния кодекс. Член 161 изрично посочва, че наказателно преследване на деяния, представляващи обида, се образува въз основа на жалба от страна на жертвата. Следователно всеки, подложен на реч на омразата онлайн, може да подаде заявление в полицията като разследващ орган съгласно членове 146 и 148 от българския Наказателен кодекс за откриване на досъдебно разследване за извършване на този тип престъпления.

 

Източници:

Наръчник на движение „Без реч на омразата"
http://www.theewc.org/library/category/view/bookmarks.combating.hate.speech.online.through.human.rights.education/ 

Препоръки от първия Универсален периодичен преглед на България, средносрочна актуализация на изпълнението 2011-2012, юни 2012 г.:
http://www.upr-info.org/IMG/pdf/bulgaria-mid-term2013.pdf 

Човешките права в България през 2010, Български хелзинкски комитет, 30 март 2011 г.: http://issuu.com/bghelsinki/docs/report2010-english 

Наказателен кодекс на Република България, публикуван в ДВ № 26/02.04.1968.

Наказателно-процесуален кодекс на Република България, обнародван в ДВ № 83/18, октомври 2005 г., чл. 52.

Защото това съм аз. Хомофобия, трансфобия и престъпления от омраза в Европа; Amnesty International, септември 2013 г.:
http://www.amnesty.org/en/library/asset/EUR01/014/2013/en/c256ac8a-9555-4955-8131-c1d2deee6d5d/eur010142013en.pdf%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%20%D0%BE%D1%82%20standartnews.com 

Раздел: Феноменът "Реч на омразата"

5.0/5 рейтинг (1 гласове)

Остави коментар

Вие коментирате като гост. Допълнителен логин отдолу.

chat icon