Мама и речта на омразата

Децата възприемат изключително лесно моделите за поведение на възрастните. Не само тези на родителите си. В периода на активното си емоционално и физическо израстване децата опознават всички аспекти на света, в това число и предубеденото и нетолерантно поведение на съседите, политиците и други личности, с които те са се срещнали през деня. Тук идва тежката и отговорна задача на родителя.

Майките в екипа на сдружение „Възможности без граници" едва ли са единствените, чиито деца са разказвали обидни шеги за блондинките, ромите и турците. Това е само едно от възможните проявления на омраза, което децата ни могат да прихванат от улицата.

В този факт, сам по себе си, няма нищо страшно. Напротив, добре е децата да виждат различни модели за поведение, на базата на които да изградят своята собствена идентичност.

Не забранявайте на децата си да говорят подобни неща, но не ги и поощрявайте. Най-добрият подход в случая е да ги накарате да осъзнаят какво точно казват. След поредната шега по адрес на ромите например, попитайте детето си какво прави тази шега „смешна".

Насочете разговора към значението на съпричастността и уважението. Опитайте се да го поставите в положението на човека, който е обект на неприличната шега. Питайте го „как мислиш ще се почувства съседът ни, ако го наречеш мръсен турчин?".

Разширяването на кръгозора на детето е от ключова важност за превъзмогване на подобни моменти и за справяне с омразното говорене още от ранна детска възраст. Използвайте празничния календар, за да затвърдите у детето си разбирането за толерантност и съпричастност.

Бъдете пример за подражание. Ако вие самите не давате основание на детето си да бъде толерантно и съпричастно с проблемите на другите, бъдете сигурни, че то няма да се научи само да е такова.